— Сне́жке, здраве́й! Извиня́вай, че те безпокоя́, но и́скам да те пока́ня на разхо́дка. — Оооо, Ва́нче, о́ще е ра́но за разхо́дка! Аз спя. — Сти́га ве́че! Виж, ко́лко е ху́баво вре́ме! — Ама́, аз вче́ра се прибра́х мно́го къ́сно. Чак в 12 (двана́йсет) през нощта́. И сега́ и́скам да си наспя́. — Зна́еш ли, че у́тре обеща́ват поро́й! И мо́же би бу́ря. Ста́вай и дай да хо́дим до центра́лния парк, докато́ не заваля́. Там днес ще и́ма конце́рт «на откри́то». — И кой ще сви́ри? — Еди́н ху́бав джаз бенд. — А, добре́ тога́ва. Ти зна́еш, че аз у́мирам за джаз. — Ху́баво, ще те ча́кам на спи́рката след еди́н час! — Чу́дно, до сре́ща!