Аз
мой
моят
моя
моя
моята
мое
моето
Ти
твой
твоят
твоя
твоя
твоята
твое
твоето
Той
негов
неговият
неговия
негова
неговата
негово
неговото
Тя
неин
нейният
нейния
нейна
нейната
нейно
нейното
То
негов
неговият
неговия
негова
неговата
негово
неговото
Ние
наш
нашият
нашия
наша
нашата
наше
нашето
Вие
ваш
вашият
вашия
ваша
вашита
ваше
вашето
Те
техен
техният
техния
тяхна
тяхната
тяхно
тяхното
свой
своят
своя
своя
своята
свое
своето
Аз — ми — мой
Ти — ти — твой
Той — му — его
Тя — й — её
То — му — его (с.р.)
Ние — ни — наш
Вие — ви — ваш
Те — им — их
Свой, своя, своё, свои — си — свой
Моята баба = баба ми
Твоята баба = баба ти
Неговата баба = баба му
Нейната баба = баба й
Неговата баба = баба му
Нашата баба = баба ни
Вашата баба = баба ви
Тяхната баба = баба им
Краткие формы всегда стоят после определяемого существительного, которое при этом употребляется в членной форме (с артиклем)
къщата ни
кучето му
кулата им
Исключения: некоторые близкие родственники в единственном числе.
майка, баща, брат, сестра, баба, дядо, чичо, вуйчо, леля, братовчед, братовчетка, жена, дъщеря
Во множественном числе все существительные пишут с артиклем.
родителите ми, децата ми, синът ми, братята ми, сестрите ми, мъжът ми, съпугът ми, съпругата ми, детето ми